Международните преговори в Мадрид за справяне с глобалното затопляне продължиха две седмици, но приключиха безрезултатно - преговарящите отложиха за следващата година ключово решение за това как да бъдат регулирани глобалните пазари за въглеродни емисии. Делегати от почти 200 страни приеха декларации, призоваващи за по-голяма амбиция в намаляването на затоплящите планетата парникови газове и за подпомагане на бедните страни, които страдат от последиците от климатичните промени. Но въпреки провеждането на най-дългите преговори за климата досега, един от най-трудните проблеми остана за следващата среща на високо равнище, която ще се ппроведе в Глазгоу догодина.
Пазарите на въглеродни емисии поставят цена на емисиите на въглероден диоксид (CO2), който е основният парников газ, и позволяват на страните да търгуват разрешения за емисии, които могат да бъдат постоянно намалявани - насърчавайки използването на технологии с ниски емисии. "За щастие, слабите регулации на основан на пазара механизъм, подкрепян от Бразилия и Австралия, които биха подкопали усилията за намаляване на емисиите, бяха изоставени", заяви Мохамед Адоу, който е директор на групата за натиск Power Shift Africa. Сред документите, които срещата на ООН прие, беше декларацията "Време за действие Чили-Мадрид", призоваваща държавите да подобрят своите настоящи обещания за намаляване на емисиите на парникови газове. Това е необходимо, за да бъдат в съответствие с целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за предотвратяване повишаването на средната световна температура над 1,5 градуса по Целзий до края на века.
Снимка: Интернет
