Проучване, публикувано в Nature Energy, твърди, че възобновяемия водород не е непосилно скъп в сравнение с другите възобновяеми източници, противно на останалите изследвания в тази област.
Водородът се разглежда като потенциално важен нисковъглероден заместител на природния газ (предимно метан) в енергийната система, успоредно с употребата на възобновяема електроенергия. Той може се използва с цел намаляване емисиите от промишлени процеси, използващи природен газ за създаване на високи температури, каквото е например производството на стомана. Също така може да замени газта в домакинствата, свързани към газопреносната мрежа, само с някои модификации на съоръженията.
Съществуват два основни начина да се създаде нисковъглероден водород. Първият се основава на вече съществуващи производствени методи, при които природният газ се „преобразува“ във водород и CO2. Добавянето на система за улавяне и съхранение на въглерода (CCS) няма да позволи изпускането му в атмосферата, въпреки че е малко вероятно да се избегнат 100% от емисиите.
Вторият начин за добиване на водород е чрез електролиза на водата, използваща електроенергия от ВЕИ. В момента това все още се смята, че е по-скъпа алтернатива от изкопаемите горива с CCS.
Много енергийни експерти остават скептични, че е възможно да се добива възобновяем водород за широко потребление на ниска цена.
Авторите на проучването посочват, че възобновяемият водород, произведен чрез използване на вятърна енергия в Германия и Тексас, вече е на по-добра цена от газта, използвана от малките и средни потребители.
Според изследователите, има няколко алгумента в подкрепа на тезата им за благоприятното развитие на производството на водород.
Първо: Технологията за преобразуване на електричество и вода във водород (електролиза) се усъвършенства и средните разходи непрекъснато спаднат.
Второ: Изследването се основава на резултатите от инсталации с „оптимален капацитет” както на възобновяемия източник, така и на съпътстващото го съоръжение за електролиза.
Трето: С времето вятърната енергия ще стане много по-евтина, тъй като цената на вятърните турбини спада, а факторът на капацитетът им се увеличава с 0,7% годишно.
Според водещият автор Gunther Glenk всичко това доказва, че новите политики „не трябва да пренебрегват водорода“ и че той може да бъде алтернатива при прехода към чиста енергия.
